История на Велико Търново
Велико Търново е един от най-старите градове в България. На хълма Трапезица са намерени свидетелства, че по тези земи е имало живот още през третото хилядолетие пр. Хр.
През 1185г. братята Асен и Петър провъзгласили края на византийското господство и обявили Търново за столица на новото българско царство. През 12-14в. Търново е известен като най-непревземаемата българска крепост. Хълмът Царевец и до днес остава един от най-добре запазените исторически паметници в страната. Заобиколен от три страни от река Янтра, обграден от крепостна стена и изграден върху естествени отвесни скали, Царевец не изпълнявал функцията само на добре укрепена крепост. Той бил истински средновековен град. В него се намирали дворецът, патриаршеската църква, жилищни и административни сгради.
През 1598г. Търново става център на Първото Търновско въстание. За цар е избран Шишман III. За няколко месеца въстанието е потушено. През 1686г. ситуацията се повтаря и в града избухва Второто Търновско въстание, като за цар е коронясан Ростислав Стратимирович. То също е потушено толкова бързо, колкото и първото въстание.
След Освобождението, града е обявен за временна столица на страната. През 1879г. свиканото Учредително събрание приема Търновската конституция, която действа чак до 1947г. Тук се събира и Първото Велико Народно събрание, на което Александър | е избран за княз.